Арх. Александър Василев и екипът на VA Studio, които чертаят новия облик на старото училище в с. Голяма Желязна
*Please find the English text below.
Те са млад екип от експерти в областта на архитектурата и тънкото чувство за хумор. Колеги и приятели, обединени от желанието си да развият свой почерк и с него да се подписват не само под частни проекти, но и такива с обществено значение. Проект “Шарена Фабрика” е част от портфолиото на VA Studio вече година, но живее в сърцата на няколко човека от екипа още от времето, когато работят по дипломните си работи. Макар и силно разколебавани от преподаватели и колеги те решават да се дипломират с теми, свързани с обществени и училищни сгради, а също и опазване на културното наследство. Противно на логиката и негативните тенденции със закриване на училища у нас, дипломната работа на арх. Румяна Павлитова е първият, но не и последният път, в който проектира училищна сграда, а арх. Владислав Михайлов завършва с проект за реставрация и преустройство на ловна хижа. Няколко години по-късно, като част от екипа на VA Studio, те, заедно с останалите архитекти буквално чертаят пътя, класните стаи, кухните, коридорите и ателиетата на бъдещото Международно училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти в с. Голяма Желязна.
Обединител на този екип от професионалисти и главен паж на проекта, е арх. Александър Василев. Заедно със своя баща, арх. Емил Василев, той създава VA Studio и деликатно пояснява, че ВА идва от “Василеви Архитекти”, а не “Василев Александър”.
В желанието си да ви разкажем по малко за всички, които припознават нашата инициатива и спомагат за реализирането на проект “Шарена Фабрика”, решихме да си поговорим с него - за архитектурата на градовете и каква история пазят, за това какво е да се намесиш в работата на свой колега от миналото, за да спасиш настоящето и що е то устойчиво мислене, когато става въпрос за архитектура.
_________________
Можем ли да кажем, че архитектурният облик на дадено населено място, било то село, град или държава, дава отражение за цялостното му здравословно състояние и отношение към качеството на живот на хората?
Твърдо. Архитектурата е едновременно огледало на обществото и алманах на историята му. Сградите и усвоените пространства са най-дълготрайните следи, които хората оставят за поколенията. Материалите, цветовете, формите, стиловете, мащабите - всички те влияят ежедневно на случайния минувач по улицата, на децата му, на внуците му, на гостите му от чужбина. Добрата архитектура - и под това нямам предвид само сградите, а и улиците, парковете, площадите и всичко друго в едно село или град - помага, успокоява, вдъхновява, осигурява здравословно слънце, сянка, проветрение, вода и живот. И не се натрапва. Обратното - ами то пречи.
Вие работите по проекти за жилищни сгради, обществени такива, но имате проекти и за възстановяване и реновиране на сгради, нещо което в голямата си степен е и заданието към проект “Шарена Фабрика”. Какви са особеностите в това да адаптираш едно пространство и да го промениш така, че да стои на място в своето време, но и да не загуби своя дух?
Да пипаш сградата на твой (по-умел) колега отпреди 100 години е много голямо предизвикателство и винаги подхождаме с изключително внимание и лек уплах към такива начинания. Освен, че преустройствата са най-трудните архитектурни задачи (особено на знакови сгради) поради тайните, които крият, тези проекти са изпитание за изследователските, професионалните и художествените качества на всеки архитект.
Какви са спецификите в този процес?
Най-специфичното е, че трябва хем да запазиш духа на сградата, някои характерни детайли, цветове, пропорции дори, хем да ѝ вдъхнеш нов живот и да я пригодиш към новата функция, новите изисквания, свързани със земетръс, евакуация, универсално достъпна среда, десетки консуматори на електроенергия и т.н.
Основното училище в с. Голяма Желязна е строено през 1932 г. Какво разказва то за своето време?
Изключително интересни истории научихме покрай проучването на сградата и селото - как е възникнала идеята, какъв е бил първообразът му, как е решено да бъде преместено на сегашното му място. По това време се строят масово училищни сгради из цяла България по проекти на различни архитекти - най-често българи, учили в Европа и върнали се да практикуват у дома. В съседен Орешак има много подобно като архитектура училище, наскоро обновено. За нашето така и не успяхме да разберем чие дело е проектът, но е много добър пример за навлезлия силно по онова време в страната ни архитектурен модернизъм, леко интерпретиран с добавяне на стилизирани елементи от традиционната българска архитектура.
Какви са детайлите, с които се откроява този архитектурен стил?
Фасадите са изчистени и подредени, почти без детайл, с много големи двукатни прозорци и декоративни удебеления по ъглите. Помещенията са с голяма етажна височина, а покривите са скатни с характерното за този период скосяване на фронтоните по някои фасади, което дава много любопитната препратка към кобилицата - много стилизирано, разбира се. Нещо много интересно - на върха на сградата, на най-високата точка на билото на покрива има една куличка - подобно на покривен фенер, която дълго време се чудихме дали има някаква функция или е просто художествена хрумка. Оказа се, че през нея сградата се е вентилирала по естествен начин - понеже отоплението на учебните зали е било с печки на твърдо гориво, за да има обмен на въздуха под вратите е имало просвет, а в горните части на стаите е имало решетки, от които започват своеобразни въздуховоди до подпокривното пространство, а оттам топлият и отработен въздух от помещенията се е вентилирал през куличката.
Звучи като добре организирана и устойчива вентилационна система. Как архитектурно стои този проект в контекста на устойчиво мислене и природосъобразен начин на живот?
Най-устойчивите сгради са тези, които хората имат интерес да поддържат и които не се разрушават столетия. В този смисъл преустройството на една знакова за селото постройка на почти 100 години бе най-доброто, с което да започнем в посока как да оставим възможно най-малък отпечатък върху природата и средата, в която се намесваме. За съжаление съвременните реалности и изисквания не позволяват само да изтупаме прахта от сградата и тя веднага да заживее новия си живот - в нея почти нямаше контакти, имаше по 2-3 лампи на помещение, една обща чешма в коридора, външни санитарни възли. Освен всичко друго салонът беше конструктивно компроментиран и се наложи да го съборим изцяло. В бъдеще е планирано да пространството да бъде изградено наново, малко по-голямо и с изцяло новата си функция на ресторант и експозиционна кухня. Пригодяваме сградата да е устойчива на земетръс, да бъде универсално достъпна - добавяме асансьор, подемници, рампи и визуална комуникация, правим я енергоефективна с използването на топлоизолации и висок клас дограми, LED осветление и съвременно оборудване за отопление, климатизация и вентилация, добавени са фотоволтаични панели, събираме дъждовната вода и я използваме за поливане и т.н.
Проектът е за изграждане на Международно училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти - къде в архитектурата свършва науката и започва изкуството?
Бих казал, че изкуството в архитектурата е основният и неизменен дух на целия процес, а науката само способства една идея да се реализира. Като във всеки занаят началото е изкуство - какво да създадеш, каква форма да придобие, каква висша мисъл да му вплетеш в тъканта така, че да стане по свой начин уникално, как да носи белезите на времето и създателя си. Но и краят е изкуство - финалните щрихи, детайли, украса дори. Науката ни помага да оставим след себе си по-качествени и функциониращи сгради, които ще удържат на времето и използването си по-дълго. Но ето нещо любопитно - занаятите са напластявано с поколенията знание + уменията да създаваш нещо красиво - наука и изкуство в едно.
______________________
VA Studio - the architectural studio behind "Sharena Fabrika"
Architect Alexander Vasilev and the team at VA Studio, who are designing the new look of the old school in the village of Golyama Zhelyazna
They are a young team of experts in the field of architecture with a keen sense of humor. Colleagues and friends, united by their desire to develop their own style and sign not only private projects but also those with public significance. The "Sharena Fabrika" project has been part of VA Studio's portfolio for a year, but it has lived in the hearts of several team members since the time they worked on their theses. Despite being strongly discouraged by professors and colleagues, they decided to graduate with topics related to public and school buildings, as well as the preservation of cultural heritage. Contrary to logic and negative trends of school closures in the country, architect Rumyana Pavlitova's thesis was the first, but not the last time she designed a school building, and architect Vladislav Mihaylov graduated with a project for the restoration and conversion of a hunting lodge. Several years later, as part of the VA Studio team, they, along with the other architects, are literally drawing the path, classrooms, kitchens, corridors, and workshops of the future International School for Culinary Arts and Traditional Crafts in the village of Golyama Zhelyazna.
The unifier of this team of professionals and the chief steward of the project is architect Alexander Vasilev. Together with his father, architect Emil Vasilev, he founded VA Studio, and he gently clarifies that VA stands for "Vasilev Architects" rather than "Vasilev Alexander."
In our desire to tell you a bit about everyone who identifies with our initiative and contributes to the realization of the "Sharena Fabrika" project, we decided to talk to him - about the architecture of cities and the stories they hold, about what it means to intervene in the work of a colleague from the past to save the present, and what sustainable thinking in architecture entails.
__________________________________
Can we say that the architectural appearance of a place, whether a village, town, or country, reflects its overall health and attitude towards the quality of life of its people?
Absolutely. Architecture is both a mirror of society and an almanac of its history. Buildings and occupied spaces are the most enduring traces that people leave for generations. The materials, colors, shapes, styles, and scales – all of them influence the everyday lives of passersby, their children, their grandchildren, and their guests from abroad. Good architecture – and by that, I don't mean just buildings, but also streets, parks, squares, and everything else in a village or city – helps, calms, inspires, provides healthy sunlight, shade, ventilation, water, and life. And it does so unobtrusively. Conversely, poor architecture hinders.
You work on projects for residential buildings and public ones, but you also have projects for restoring and renovating buildings, which is largely the task for the "Colorful Factory" project. What are the specific challenges in adapting a space and transforming it to fit into its time without losing its spirit?
Touching the work of a (more skilled) colleague from 100 years ago is a huge challenge, and we always approach such endeavors with great care and a bit of trepidation. Besides, renovations are the most challenging architectural tasks (especially for iconic buildings) due to the secrets they hold. These projects test the research, professional, and artistic qualities of every architect.
What are the specifics of this process?
The most specific aspect is that you have to preserve the spirit of the building, some characteristic details, colors, and proportions, while also breathing new life into it and adapting it to new functions, new requirements related to earthquakes, evacuation, universally accessible environments, numerous electrical consumers, and so on.
What are the details that distinguish this architectural style?
The facades are clean and orderly, almost without detail, featuring very large double windows and decorative thickening at the corners. The rooms have high ceilings, and the roofs are sloped with a characteristic gable slope on some facades, giving a very interesting reference to the traditional Bulgarian yoke shape – albeit very stylized. Something particularly interesting is the small tower at the top of the building, at the highest point of the roof ridge. For a long time, we wondered if it had a function or was merely an artistic whim. It turned out that this tower provided natural ventilation for the building. Since the classrooms were heated with solid fuel stoves, air circulation was achieved through gaps under the doors and grilles in the upper parts of the rooms, leading to air ducts into the attic space, from which the warm, stale air was ventilated through the tower.
It sounds like a well-organized and sustainable ventilation system. How does this project stand architecturally in the context of sustainable thinking and eco-friendly living?
The most sustainable buildings are those that people are interested in maintaining and that last for centuries. In this sense, the reconstruction of a nearly 100-year-old iconic building for the village was the best way to start, aiming to leave the smallest possible footprint on nature and the environment we intervene in. Unfortunately, modern realities and requirements do not allow us to simply dust off the building and immediately bring it back to life - it had almost no outlets, only 2-3 lamps per room, a single common faucet in the corridor, and outdoor toilets. Moreover, the hall was structurally compromised and had to be completely demolished. In the future, the space is planned to be rebuilt, slightly larger and with its entirely new function as a restaurant and exhibition kitchen. We are making the building earthquake-resistant, universally accessible by adding an elevator, lifts, ramps, and visual communication, making it energy-efficient with the use of thermal insulation and high-quality windows, LED lighting, and modern heating, air conditioning, and ventilation equipment. Photovoltaic panels have been added, rainwater is collected and used for irrigation, etc.
The project aims to build an International School for Culinary Arts and Traditional Crafts - where in architecture does science end and art begin?
I would say that art in architecture is the fundamental and constant spirit of the entire process, while science only helps to realize an idea. As in any craft, the beginning is art – what to create, what form to take, what higher thought to weave into its fabric to make it uniquely its own, how to bear the marks of its time and creator. But the end is also art – the final touches, details, even decoration. Science helps us leave behind higher-quality and more functional buildings that will withstand time and use longer. But here's something interesting – crafts are accumulated knowledge passed down through generations, combined with the skills to create something beautiful – science and art in one.
________________________
Comments