Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
*Please find the English text below.
Румен Георгиев е завършил училището за приложни изкуства в Троян. Дълги години е бил дизайнер на керамични изделия в троянската фабрика “Арт”. От 1997г. работи самостоятелно и има няколко соло изложби в чужбина. Освен всички достойнства като творец, Румен притежава таланта да предава знанията и уменията си по завладяващ начин. Щастливи сме, че той ще преподава грънчарство в бъдещото занаятчийско училище, част от международния образователен комплекс "Шарена Фабрика".
Разказваме ви за неговия път и историята на грънчарството в Троянски регион.
Завършили сте училището по приложни изкуства в Троян, а и живеете там. Разкажете ни за развитието на керамиката в този край?
Хронологията на грънчарството в нашия край е следната: първо се появява в село Терзийско – махала Грънчар. От там тръгва занаята в малки работилнички. Чувал съм, че през къща е имало грънчарница. Постепенно преминава в селата Бели Осъм, Шипково и после влиза в Троян. На времето, когато завърших училище – 1982г., подписах договор разпределение във фабрика “Изкуство”. Там работих 5 години. В град Троян имаше 3 керамични фабрики: “Изкуство”, ”Троянска керамика” и “Атлант”. Приблизително по 500 души във всяка фабрика. Това бяха масови производства най-вече на посуда и сервизи, декорирани с “Троянска капка”. Частна инициатива не съществуваше. След 89-та година, фабриките постепенно затвориха и частната инициатива излезе на яве.
Как се докоснахте до този занаят за първи път и кога усетихте, че това е Вашият път?
Глина за първи път пипнах в училище. Първият учител и ментор бе Николай Йовков. Първата ми задача беше “Шнурова техника”. Интересът започна от там. Постепенно темите и задачите се усложняваха. Дипломната ми работа беше на тема сервиз за плодове. Като нямах от къде да гледам за аналог. Сервизът стана хубав и изкарах отлична оценка. Първо открих шамота като материал и по-късно червената глина.
Във видеото си казвате, че чайникът Ви е любима тема? Защо?
Чайникът ми е любима тема, защото е многокомпонентен съд с много различни елементи. Трактовките са безкрайни варианти на форма, размер, цвят, повърхности. Абе пълна творческа свобода. Пък и много обичам чай, а може и греяно вино.
Казват, че грънчарството е свещен занаят. В края на 18ти и началото на 19ти век, се развива основно в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос и други места. Какви са специфичните форми и детайли, които открояват всеки един регион.
Това е дълга тема. Основни троянски шарки са: “Охлюв”, “Спуски”, “Чазии”, “Гайтани”, “Стоборки”, “Белоосъмска престилка”, “Байряк” и прословутата Троянска капка. За формите започва с Троянската стомка, още наричана “Троянка”. Елегантна, стройна с тясно гърло, обрана дръжка с отвор за пиене и богата ангобна украса. Следва “Сватбарска стомна”, богато украсена до устието има два симетрични съда за свежи цветя – много е празнична. Стомна “Ловчанка”, по-голяма по размер и по-широко гърло. “Жътварска стомна” – тя е печена само на бисквит за земеделски дейности и на открито. Държи водата хладна. “Дяволска” стомна, има скрити екстри. Водата излиза по необичаен начин. Служило е за тестване на младите невести. Търновската керамика е наследник на керамиката от Плиска и Преслав. Това е сграфито техника, която е присъствала на болярските трапези. Много богато окрасена с мотиви като соколи, грифони и плетеници. Габровската керамика е наследник на Търновската керамика, сграфито и жълта глеч. Бусинската керамика е една много автентична, първична и магнетична керамика. В момента има опит от млади ентусиасти за обновяване на Бусинската керамика. Берковица и Самоков са места, където са се преместили майстори от Бусенци.
Как се развива българската керамика през годините до днес и какви са основните разлики, които се открояват от миналото?
През 1844 година за първи път в документ се споменава за занаята грънчарство. Така дълги години грънчарството се практикува малки работилници, семейни манифактури и гилдии. Като се правят съдове за продажба по панаири, като се кара с каруци и се увива със слама на принципа празно за пълно. Впоследствие, след 9ти септември 1944 година, постепенно се затварят малките работилнички и се навлиза във фабриките. Първоначално грънците са се изпичали в пещи за дърва, но след навлизането на тока производството се модернизира. Печенето се извършва в камерни и тунелни пещи. В съвременното производство има от всички видове технологии. Точене на колело, преса, шаблони до леене в калъпи от гипс. Моделите в наше време се разнообразяват и увеличават като брой и всеки керамик се опитва да вкара нещо от себе си. Това води до голямо разнообразие. Голямата информираност разширява палитрата.
Къде живее този занаят в днешно време и какъв интерес проявяват децата към него?
Занаятът в днешно време тръгва от училище НУПИ – Венко Колев в Троян и се намира в много ателиета, работилници и семейни гилдии. Има голям интерес на децата към грънчарството и най-вече към точенето.
Какъв потенциал виждате Вие в място като училище Шарена Фабрика?
В "Шарена Фабрика" виждам потенциал. Защото един пълнолетен, мотивиран и любознателен човек може относително бързо да придобие умения и знание в занаята, който е избрал. Ние преподавателите сме практикуващи творци занаятчии, всеки от нас би дал много за добиване на увереност и сръчност на желаещите.
Пътували сте в различни страни със свои самостоятелни изложби. Как се възприема българската керамика?
Бил съм в Кандерщек, Швейцария през 1999; 2016 в Мюнхен, Германия; 2017 в Бурса, Турция; 2019 в Нинбо, Китай и мисля, че навсякъде българската керамика се възприема добре.
След толкова години практика, все още ли усещате тръпка от това какво излиза накрая от огъня?
Все още се радваме като деца на хубаво изпечена пещ и на някои нови цветове. Разбира се, който не работи, той не греши, но това последното сме го минимализирали.
Категорично мисля, че има творческо вдъхновение и творческа радост.
______________________
Craft Stories: Rumen Georgiev
Faces of future students, hands - guardians of the craft, people - sources of inspiration. A column that introduces you to the future teachers at the craft school, part of the Sharena Fabrika.
You graduated from the School of Applied Arts in Troyan, and you live there as well. Can you tell us about the development of ceramics in this region?
The chronology of pottery in our region is as follows: it first appeared in the village of Terziysko, in the Grunchar neighborhood. From there, the craft spread in small workshops. I've heard that there was a pottery shop in almost every house. Gradually, the craft moved to the villages of Beli Osam, Shipkovo, and then into Troyan. When I graduated from school in 1982, I signed a distribution contract with the 'Art' factory. I worked there for five years. At that time, there were three ceramics factories in Troyan: 'Art,' 'Troyan Ceramics,' and 'Atlant.' Each factory employed approximately 500 people. These were mass productions, primarily of tableware and sets, decorated with the 'Troyan drop.' There was no private initiative. After 1989, the factories gradually closed, and private initiatives emerged.
How did you first come into contact with this craft, and when did you realize that this was your path?
I first touched clay in school. My first teacher and mentor was Nikolay Yovkov. My first assignment was the “coil technique.” That’s where my interest began. Gradually, the topics and tasks became more complex. My diploma project was a fruit set. I had no reference to follow. The set turned out beautifully, and I received an excellent grade. I first discovered chamotte as a material, and later, red clay.
In the video, you mentioned that the teapot is your favorite subject. Why is that?
The teapot is my favorite subject because it is a multi-component vessel with many different elements. The variations are endless in terms of shape, size, color, and surfaces. It offers complete creative freedom. Plus, I love tea.
How has Bulgarian ceramics evolved over the years up to today, and what are the main differences compared to the past?
In 1844, the craft of pottery was mentioned in a document for the first time. For many years, pottery was practiced in small workshops, family-run manufactories, and guilds. Pottery was made for sale at fairs, transported by carts, and wrapped in straw on the principle of "empty for full." Eventually, after September 9, 1944, small workshops were gradually closed, and production moved into factories. Initially, the pottery was fired in wood-fired kilns, but with the advent of electricity, production was modernized. Firing was done in chamber and tunnel kilns. Today’s production incorporates all kinds of technologies: wheel throwing, pressing, templates, and casting in plaster molds. Modern designs have diversified and increased in number, with each ceramic artist trying to infuse something personal into their work. This leads to great variety. Increased access to information has expanded the creative palette.
Where does this craft live today, and what interest do children show in it?
Today, the craft begins at the National School of Applied Arts – Vanko Kolev in Troyan and is found in many studios, workshops, and family guilds. There is a significant interest among children in pottery, especially in wheel throwing.
What potential do you see in a place like the Sharena Fabrika school?
I see potential in Sharena Fabrika because a motivated and curious adult can relatively quickly acquire skills and knowledge in the craft they have chosen. We, the instructors, are practicing artisans and creators, and each of us is ready to give a lot to help those eager to gain confidence and dexterity.
You have traveled to different countries with your solo exhibitions. How is Bulgarian ceramics perceived?
I have exhibited in Kandersteg, Switzerland in 1999; Munich, Germany in 2016; Bursa, Turkey in 2017; and Ningbo, China in 2019, and I believe that Bulgarian ceramics is well received everywhere.
After so many years of practice, do you still feel the excitement of seeing what comes out of the kiln?
We still get as excited as children when we see a well-fired kiln and discover some new colors. Of course, those who don't work don't make mistakes, but we've minimized those over time.
I firmly believe there is creative inspiration and creative joy.
Comentarios