Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
*Please find the English text below.
Тя е иконограф, реставратор и специалист по рециклиране на мебели. Завършва иконопис и дърворезба във Великотърновския университет. Говори за иконописта с отдаденост, вдъхновение и уважение. Познава особеностите на това изкуство и разказва за тънкостите му с енергията на човек, който е обикнал това, което прави. Готова е да продължава да учи, но е и готова да предава наученото дотук.
Наталия Билчева ще води курсове по иконопис в бъдещото занаятчийско училище "Шарена Фабрика". Като част от поредицата интервюта, които подготвяме, за да ви разкажем за хората, застанали зад инициатива "Шарена Задруга", сега ви запознаваме с нея.
_________________
Как се насочи към иконописта?
В моето семейство има отношение към православието. Спазват се българските традиции и църковните празници. Изборът на специалност направих не просто, за да уча нещо. Изборът ми беше осъзнат и целенасочен! Разбира се, имах и положена основа с полученото образование в Средно художествено училище за приложни изкуства в моя роден град Трявна, където завърших със специалност мебелен дизайн. Та, за мен тази материя не беше чужда. Интересът ми беше предизвикан от това как с помощта на всички художествени техники, църковното изкуство е уникално по своята същност. Живописта и художествената обработка на дърво, обработката на камък, литературата, наука (догматика, история, археология) и музиката, стават част и дори създават визуалната и материалната представа за тази толкова красива и истинска част от нашия живот – вярата в Бог! Наниз от чувства, емоции, материи, духовност и онова висше усещане, че си част от нещо голямо!
Как се развива това изкуство днес у нас?
Църковните изкуства се развиват, както всяко изкуство и всяка наука! То е комбинация от много компоненти. Един да се развие, дава посока и на останалите.
Съвременният живот дава шанс на хората, които се занимават с църковни изкуства да обменят опит, да пътуват, да изучават на живо иконописните примери и да комуникират с колеги, да намерят своето място в професията. Да, днес това е професия. Откриването на тези специалности в светските учебни заведения, дава възможност повече хора да припознаят себе си в това изкуство и като професия.
Какво не знаем за иконите, за създаването им?
Колкото и тривиално да звучи, вярвам, че човек се учи цял живот. Изкуството е непрестанно търсене. Когато се занимаваш с изкуство или както е в случая - комбинация от няколко, това важи на 100 процента! Точни формули има само в математиката и физиката, макар също да са част от изкуството. В работата ни като иконографи се правят много, много проби. Всеки автор на база на първоначалната си техническа подготовка, сам прави най-добрите за себе си рецепти и съотношения за основи, бои и прочие. Колкото до теоретичната част, има много задълбочено четене и изучаване на материята, което е необходимо, за да ни доближи до реалността, която трябва да пресъздадем. Като например, събитие от първи век след Христа, което трябва да изобразим в 21 век. На фона на неверието на съвременния човек, е предизвикателство да представим реално случили се събития , без да ги изкривим и без да ги преиначим и така да въведем в заблуждение хората, които ще „четат” нашите изображения.
Какво ти даде иконописта?
Даде ми и ми дава един различен поглед към живота и преминаването през него! Даде ми разнородни и богати познания, обединявайки различни науки. Даде ми обратната перспектива в живота! Изгради в мен вярата, която ме кара да се чувствам добре, която ми дава посока да търся смисъл и надежда, че можем да сме по – добри!
Къде си изучавала иконопис и дърворезба?
Висшето си образование получих в ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, степен магистър и степен бакалавър – Църковни кавалетни изкуства - иконопис и дърворезба.
Великотърновският университет е първият „дом” на тази така комплексна и уникална специалност във висшето образование в България. Не е случайно, че тя се развива в град, запазил в себе си духа и историята на българите! Няма да е пресилено да кажа, че съм почерпила знания от доайените в тези специалност. Хора, които са изградили методиката, критериите и изискванията в съвременното българско църковно изкуство.
Освен специалностите с практическа насоченост като иконопис, дърворезба, стенопис, живопис, декорация, история на изкуството и др., в обучението ни бяха застъпени и богословски дисциплини като въведение в богословието, изучаване и тълкуване на стар и нов завет, догматическо богословие, агиология и др. Имала съм щастието мои преподаватели да са Проф. Николай Русчуклиев – живопис, отец Проф. Николай Шиваров – Библейска история и библейска археология, Проф. Симеон Захариев – дърворезба и пластика, Проф. д-р Миглена Прашкова иконопис, потомък на основателя на специалността проф. Любен Прашков, Проф. Иван Кънчев – стенопис и мозайка и др.
Какви знания и умения са нужни на един експерт по реставрация на мебели?
За да един реставратор на мебели, най-важното нещо, което трябва да знае е как може да направи същата такава мебел от нулата. От избора на материала и обработката до разкроя и сглобките. Трябва да познава работата по разработката на отделните елементи, последователността на процеса и различните варианти на финиш на изделието. Имайки тези познания, един мебелист разполага с всички необходими умения, за да реставрира дадена мебел. Това е техническата част.
Какви са особеностите в работния процес при реставрацията?
Има още един много важен и ценен елемент за човека, който се занимава с реставрацията и това е да проявява отношение, да има своите търсения, да проследява историческите процеси в развитието на мебелите, да отделя достатъчно време за свои опити и да има достатъчна доза въображение! Въображението! Често се случва в старите и не чак толкова добре запазени мебели да липсват декоративни елементи. Използвайки технологичните познания от по-горните редове, мебелистът/реставратор трябва да приложи и своите пластични и артистични умения. Трябва да се запознае с духа и епохата, от която е дадената мебел, обект на реставрация. Предизвикателство е от една страна, когато клиентът не ти даде свобода, а има определени очаквания за формата, функционалността и цветовия колорит и от друга, когато имаш свободата да правиш каквото сметнеш за необходимо, така както ти усещаш формата и детайла.
Какви са емоциите, с които се зареждаш в своята работа?
Удовлетворение! Когато вземеш в ръцете си нещо, което си създал и си вложил част от себе си, това е лично удовлетворение.
Мотивация! Това да не се отказваш, въпреки съпътстващите проблеми, защото не са малко.
Споделеност! Да знаеш че си част от нечий празник, нечие щастие, да знаеш, че влизаш в нечий дом, независимо дали рисуваш икона или ремонтираш, реставрираш или рециклираш мебел.
Отговорност! Да направиш така, че хората да те споменават добро. Когато знаеш, че това което си изработил със собствените си ръце ще остане във времето.
Развитие! Да имаш възможността да надграждаш знанията си и да работиш, за да се развиваш професионално.
С какви емоции посрещна предложението да се включиш в проекта Шарена Фабрика?
Научавайки за инициативата „Шарена Задруга” усетих как в мен се активираха усещания на надежда и вдъхновение. Моментът беше като равносметка след повече от 10 години опити за развитие, къде по-успешно, къде не чак толкова. Как в България можеш да живееш като занаятчия и творец и заслужава ли си.
Надежда, че все пак в България престои да се случват още хубави неща за изкуството и занаятите
Вдъхновение не само за свое лично изграждане и развитие, а като шанс да бъда полезна. Разбира се, без да имам самочувствието,че съм велика или незаменима, но да мога да споделям наученото през моята призма, моя свят. Да имам възможността да предам знанията си на хора с близки до моите търсения и убеждения, или диаметрално различни, но готови да научат нещо различно за изкуството и за една малка час от света. И това е следващата стъпка на развитие.
____________________________
Craft Stories: Natalia Bilcheva
Faces of future students, hands – guardians of the craft, people – sources of inspiration. A column that introduces you to the future teachers at Sharena Fabrika.
She is an iconographer, restorer, and furniture recycling specialist. She graduated in icon painting and woodcarving from Veliko Tarnovo University. She speaks about iconography with dedication, inspiration, and respect. She knows the nuances of this art and talks about its intricacies with the energy of someone who loves what they do. She is ready to keep learning, but also prepared to pass on what she has learned so far.
Natalia Bilcheva will be teaching iconography courses at the future craft school "Sharena Fabrika." As part of the series of interviews we are preparing to introduce you to the people behind the "Sharena Zadruga" initiative, we now introduce you to her.
______________________________
How did you get into iconography?
In my family, there is a strong connection to Orthodoxy. We observe Bulgarian traditions and church holidays. I didn't choose my field of study just to study something; my choice was conscious and deliberate! Of course, I also had a foundation with the education I received at the High School of Applied Arts in my hometown of Tryavna, where I graduated with a specialization in furniture design. So, for me, this field was not foreign. My interest was sparked by how, with the help of all artistic techniques, church art is unique in its essence. Painting and artistic woodwork, stonework, literature, science (dogmatics, history, archaeology), and music all become part of and even create the visual and material representation of this beautiful and true part of our lives - faith in God! A string of feelings, emotions, materials, spirituality, and that higher sensation that you are part of something big!
How is this art developing in our country today?
Church arts are evolving just like any art and science! It is a combination of many components. The development of one component gives direction to the others.
Modern life provides opportunities for those involved in church arts to exchange experiences, travel, study iconographic examples in person, and communicate with colleagues, finding their place in the profession. Yes, today it is a profession. The introduction of these specialties in secular educational institutions allows more people to recognize themselves in this art and pursue it as a profession.
What don't we know about icons and their creation?
As cliché as it sounds, I believe that one learns throughout their entire life. Art is a constant search. When you are involved in art—or in this case, a combination of several arts—this is 100 percent true! Exact formulas exist only in mathematics and physics, although they are also part of the art. In our work as iconographers, we do a lot of experimenting. Each artist, based on their initial technical training, creates their own best recipes and ratios for bases, paints, and so on. As for the theoretical part, there is a lot of in-depth reading and studying required to bring us closer to the reality we need to recreate. For example, depicting an event from the first century AD in the 21st century. Given the skepticism of contemporary people, it is a challenge to present real events accurately without distorting them and without misleading those who will "read" our images.
What has iconography given you?
Iconography has given me—and continues to give me—a different perspective on life and how to navigate through it! It has provided me with diverse and rich knowledge, uniting various sciences. It has offered me a reversed perspective on life, built in me a faith that makes me feel good, and gives me direction to seek meaning and hope that we can be better!
Where did you study iconography and woodcarving?
I received my higher education at Veliko Tarnovo University “St. Cyril and Methodius,” with a Master’s degree and a Bachelor’s degree in Church Panel Arts—iconography and woodcarving.
Veliko Tarnovo University is the first “home” of this complex and unique specialization in higher education in Bulgaria. It is no coincidence that this field has developed in a city that has preserved the spirit and history of the Bulgarians! It is not an exaggeration to say that I have gained knowledge from the doyens in these specialties—people who have established the methodology, criteria, and standards in contemporary Bulgarian church art.
In addition to the practical specializations such as iconography, woodcarving, fresco painting, easel painting, decoration, art history, and others, our education also included theological disciplines such as Introduction to Theology, Study and Interpretation of the Old and New Testaments, Dogmatic Theology, Hagiology, and more. I was fortunate to have professors such as Prof. Nikolay Ruschukliev – Painting, Fr. Prof. Nikolay Shivarov – Biblical History and Biblical Archaeology, Prof. Simeon Zahariev – Woodcarving and Sculpture, Prof. Dr. Miglena Praskova – Iconography, a descendant of the founder of the specialization Prof. Lyuben Praskov, Prof. Ivan Kanchev – Fresco Painting and Mosaic, and others.
What knowledge and skills are needed for a furniture restoration expert?
For a furniture restorer, the most important thing is to understand how to recreate the same piece of furniture from scratch. This includes knowledge of material selection, processing, cutting, and joinery. One must be familiar with the development of individual components, the sequence of processes, and various finishing options. With this knowledge, a furniture maker has all the necessary skills to restore a piece of furniture. This covers the technical aspect.
What are the specific features in the restoration process?
There is another very important and valuable element for someone engaged in restoration: having a sense of commitment, pursuing research, tracking historical processes in furniture development, dedicating enough time to personal experimentation, and possessing a good dose of imagination. Imagination is crucial! Often, old and less well-preserved furniture may be missing decorative elements. Using the technological knowledge from above, the furniture maker/restorer must also apply their sculptural and artistic skills. They should be familiar with the spirit and era of the piece being restored. It is challenging when the client does not give you freedom and has specific expectations regarding form, functionality, and color palette. On the other hand, having the freedom to do what you deem necessary, according to your perception of form and detail, is equally challenging.
What emotions do you experience in your work?
Satisfaction! When you hold something you have created and invested a part of yourself into, it is a personal fulfillment.
Motivation! The drive to keep going despite the challenges and problems, which are not few.
Sharing! Knowing that you are part of someone’s celebration or happiness, that you are entering someone's home, whether you are painting an icon, repairing, restoring, or recycling furniture.
Responsibility! Ensuring that people speak well of you and knowing that what you have crafted with your own hands will endure over time.
Growth! Having the opportunity to build on your knowledge and work towards professional development.
What emotions did you experience upon receiving the offer to join the Sharena Fabrika project?
When I learned about the "Sharena Zadruga" initiative, I felt a surge of hope and inspiration within me. The moment felt like a summary after more than 10 years of efforts to develop, sometimes more successfully, sometimes less so. It made me reflect on how one can live as a craftsman and artist in Bulgaria and whether it is worth it.
Hope that beautiful things are still to come for art and crafts in Bulgaria.
Inspiration not just for personal growth and development, but as an opportunity to be useful. Of course, without the feeling of being great or irreplaceable, but with the chance to share what I have learned through my own perspective and world. To have the opportunity to pass on my knowledge to people with similar quests and beliefs, or those who are diametrically different but ready to learn something new about art and a small part of the world. And this is the next step in development.
Comments