Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
*Please find the English text below.
Петър Кондев е имал щастието рано да открие призванието си и днес с удоволствие и вдъхновение работи като професионален дърворезбар и експерт-реставратор по различни проекти, чакайки момента, в който ще прекрачи прага на занаятчийното училище, част от Международния Образователен комплекс "Шарена Фабрика".
Неговият опит е вдъхновяващ и ценен, пътят му пъстър, а той самият няма търпение да споделя наученото и да показва на новите поколения тънкостите на занаята.
За времето прекарано в Италия, първите спомени от срещата със занаята и как планира да преподава в "Шарена Фабрика", питахме Петър Кондев.
_____________________
Какъв беше твоят път и как избра дърворезбата като занаят?
Още в ученическите години проявявах интерес към изкуството. Участвах и печелих ученически конкурси по рисуване. А най-незбравимият за мен спомен беше, когато направих фигурка от сапун, малко мече, което с радост подарих на нашия домакин.
По-късно си спомням и една изложба на дърворезбар, чието име вече не помня, но пък творбите му се запечатаха в детското ми съзнание завинаги.
Важен и значим момент е и гостуването в дома на дядо Тошко и среща ми с него при първото ми посещение в Трявна. Самият той беше дърворезбар, а къщата му дървена с резбовани фризове и множество ръчно изработени детайли, които много ме впечатлиха.
Кога беше първият ти реален допир?
Първият ми реален допир с художествената обработка на дървото беше в училището по приложни изкуства в Трявна. Дърворезбата беше най-желаната паралелка от повечето кандидати за прием. Имах късмета да бъда приет. Тогава ми закупиха и първия комплект длета. Така, че по-скоро дъворезбата ме избра!
Какво знаем за дърворезбата у нас и развитието й през годините?
Дърворезбата е съществувала още в древни времена, но във вида, в който я познаваме днес,
придобива разцвет през края на 18-ти век, заедно с други занаяти, а също и архитектурата.
В България, в периода на Възраждането, се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа.
Дърворезбата намира приложения в църковната архитектура и вътрешно оформление – иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, но също така и в дома и бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.
Как изглежда този занаят днес?
Днес дърворезбата намира приложение в съвременния дизайн и участва в декорирането на мебели. Не толкова богато орнаментирани, по-скоро стилизирани и семпли, като всеки автор оставя своя разпознаваем почерк. Много от творците, които се занимават с дърворезба умело създават дървопластика, която може да се каже, че е естествен наследник на нуждата от лично и пластично изразяване. Преходът на дърворезбата от занаят към изкуство. Необходимоста на автора да изрази себе си като творец. Промяна не се наблюдава в каноничните църковни произведения, където е запазена голяма част от богатството на възрожденската дърворезба.
Кои са тънкостите на занаята и етапите за оформяне на дадена творба?
Тънкостите в занаята се учат от практиката. Не могат да бъдат пресъздадени. Всеки момент
изисква различен подход, в зависимост от дейността, вдъхновението и усещането за творбата.
Мисля, че от огромно значение е човек да бъде сръчен и трудолюбив на първо място.
Разбира се, реализиране на готова творба или декоративен елемент изисква и много други знания в няколко области, започвайки от рисуване със светлосянка на подредени геометрични форми в етюд, както и комбинаторика, за да се изгради чуство за обем и пространство, до моделиране на глина, стилизиране и проектиране. Така, когато имаме подготвена дървена основа, копираме проекта и започваме да резбоваме с резбарски длета.
Има ли конкретни майстори, които са те вдъхновили в работата ти?
Първата ми среща с моите преподаватели. Хората, които ми показаха занаята и ме въведоха в света на изкуството.
Ти завършваш скулптура в Милано в Академията за изящни изкуства Брера в
Милано. Кои са най-ценните уроци, които получи там?
Брера беше за мен нов свят! Там записах скулптура в курса на проф. Витто Бучарели (prof. Vito Bucciarelli). Той се отличаваше с това, че борави с новите изразни средства във визуалните изкуства, говорейки за арт пърформанс, масмедиа, ленд арт и арт инсталация, както и за различни дефиниции за усещането за пространство. Така в моите разбирания скулптурата не беше просто материя, форма и цвят, а придоби нуждата от концепция. Но за мен като занаятчия беше нужно да придобия повече техническа и практическа опитност. Така изучавах техники на отливките в метал, керамика, техники на работа с мрамор и камък, литография и сериграфия, фотография. В теоритичните предмети се докоснах до история на изкуството, история на киното и история на фотографията. Осъзнах, че светът на изкуството е всеобхватен. Също така, че уменията да работиш с даден матерял дават възможност и среда за по-добро изразяване на дадена идея.
Работил си като асистент в ателието на Карло Бернардини, разкажи ни
повече за работата си там?
Карло Бернардини беше мой преподавател и научен ръководител, с който обсъждах и консултирах идеите си за моята дипломна работа. Признателен съм за възможността да общувам с такъв автор и човек, който ме е впечатлил с изразните средстава, споделените идеи и разговорите, а също и да получа неговото одобрение.
След като завърших академичното си образование останах в Италия и взех участие в няколко колективни и самостоятелни изложби, арт проекти и симпозиуми, като едновременно работих няколко различни дейности. Една от тях беше тапицер в малка семейна фирма в градче между Милано и Кремона. Именно там се върнах към това приятно чувство, което оставя занаята и ръчната работа! Не след дълго пренесох това и в собственото си ателие в България, където съчетавам тапицерство, реставразия, скуптура, дърворезба, рисуване и дърводелство.
Как изглежда процесът на рециклиране на мебели от дърво от начало до
край?
За да бъде реставрирана, тапицирана или просто обновена една мебел, на първо място трябва да си заслужава, тъй като работата е изцяло ръчна и в повечето случаи двойно повече от това да се изработи наново. Нужно е да има стойност за собственика. Тя може да бъде функционална, сантиментална или колекционерска. При оглед е необходимо да се направи добра оценка, тъй като процесите могат да бъдат дълги и да отнемат време.
При реставрацията на мебели изцяло от дърво се започва с разглабяне и надписване на детайлите. Отчупените парченца се коригират с добавяне на нови детайли. Всичко се шлайфа, за да падне старото покритие. Следва сглобяване и слепване при нужда, след което се запечатва отново с финално покритие като лак, масло или восъчна паста.
В тапицерската практика, процесите са малко по различни и се започва с премахането на старата дамаска. Ако цялостта на меката част е нарушена, се търси причината. Може да бъде дунапрена, който е под плата, основата, която е от плоскост или ластици и пружини. В процеса на премахване отново се маркират и записват детайли, размери и дебелини. В обратен ред следва поправка на дървената конструкция, лепене и оформяне на меката част от дунапрен и разкрой на плата по шаблон или поставяне на старите детайли, които се пазят.
С какви емоции посрещна предложението да се включиш в проект Шарена
Фабрика?
С много ентусиазъм! Всъщност това винаги е било и моя мечта - училище за занаяти в общество, което тепърва ще започва да се изгражда, да създава нови връзки и да остави след себе си следа.
Кои образователни практики ще искаш да приложиш в своето преподаване?
Нещото, което винаги ме е впечатлявало е отношението на учителя към всеки един от учениците. Мисля, че създаването на приятелска атмосфера е много важна. Комуникацията и приятелската среда дават свобода и креативност. Разговорите с обучаващите се курсисти и преценката на тяхното ниво на знание в областта също са от огромно значение. След тази основа започва изграждане и натрупване на знания и опит.
Какво би посъветвал млади занаятчии, които се интересуват от дърворезба и
рециклиране?
Щом вече са по стъпките на занаята и това наистина им харесва, не трябва да спират!
_________________________
Petar Kondev has been fortunate to discover his calling early on, and today he works with pleasure and inspiration as a professional woodcarver and restoration expert on various projects, eagerly awaiting the moment he will step through the doors of the artisan school, part of the International Educational Complex "Sharena Fabrika."
His experience is inspiring and valuable, his journey is colorful, and he himself is excited to share his knowledge and show the new generations the intricacies of the craft.
We asked Petar Kondev about his time in Italy, his first memories of encountering the craft, and how he plans to teach at "Sharena Fabrika.
What was your journey, and how did you choose woodcarving as a craft?
Even during my school years, I showed an interest in art. I participated in and won student drawing competitions. My most unforgettable memory, though, was when I made a small soap figurine, a little bear, which I joyfully gave to our host.
Later, I remember an exhibition by a woodcarver, whose name I can no longer recall, but his works have stayed with me forever in my childhood mind.
A significant moment was my visit to the home of Grandpa Toshko during my first trip to Tryavna. He was a woodcarver, and his house, made of wood with carved friezes and many handcrafted details, made a strong impression on me.
When was your first real encounter with the craft?
My first real encounter with artistic woodwork was at the school of applied arts in Tryavna. Woodcarving was the most sought-after specialization by most of the candidates. I was lucky to be accepted. That’s also when I got my first set of chisels. So, in a way, woodcarving chose me!
What do we know about woodcarving in Bulgaria and its development over the years?
Woodcarving has existed since ancient times, but in the form we know today, it flourished at the end of the 18th century, alongside other crafts and architecture.
In Bulgaria, during the Renaissance period, several artistic schools became renowned for their woodcarving: the Debar Art School, the Bansko Art School, the Samokov Art School, the Tryavna Art School, and the Kalofer Woodcarving School.
Woodcarving found its application in church architecture and interior design, such as iconostases, pulpits, carved church doors, but also in homes and everyday life—carved ceilings, furniture, chests, wooden utensils, walking sticks, distaffs, and yokes. Typical decorative motifs in woodcarving include figurative compositions, interwoven patterns and arabesques, plant motifs such as rosettes, sunflowers, vines, oak leaves, the "tree of life," and animal representations like lion heads, griffins, snakes, eagles, peacocks, and nightingales.
What does this craft look like today?
Today, woodcarving finds its place in modern design and is used in furniture decoration. The ornaments are not as rich, tending to be more stylized and simple, with each artist leaving their own recognizable signature. Many artists who work with woodcarving skillfully create wood sculptures, which can be seen as the natural successor to the need for personal and artistic expression. This marks the transition of woodcarving from a craft to an art form, driven by the artist’s need to express themselves as a creator. No significant changes are observed in canonical church works, where much of the richness of Renaissance woodcarving is preserved.
What are the intricacies of the craft and the stages of shaping a piece of work?
The intricacies of the craft are learned through practice. They cannot be fully replicated. Every moment requires a different approach, depending on the task, inspiration, and the feel of the piece.
I believe that being skillful and hardworking is of utmost importance.
Of course, creating a finished piece or decorative element also requires knowledge in several other areas, starting with drawing using light and shadow on arranged geometric shapes in studies, as well as combinatorics, to build a sense of volume and space, and progressing to clay modeling, stylizing, and designing. Once we have the prepared wooden base, we transfer the design and begin carving with woodcarving chisels.
Are there specific masters who have inspired you in your work?
My first encounter was with my teachers—the people who introduced me to the craft and guided me into the world of art.
You graduated in sculpture from the Brera Academy of Fine Arts in Milan. What are the most valuable lessons you learned there?
Brera was a whole new world for me! There, I studied sculpture under the course of Prof. Vito Bucciarelli. He stood out by working with new expressive means in visual arts, discussing art performance, mass media, land art, and art installations, as well as various definitions of spatial perception. This broadened my understanding of sculpture—not just as matter, form, and color, but also as a concept.
However, as a craftsman, I needed to gain more technical and practical experience. So, I studied casting techniques in metal, ceramics, marble, and stone work, as well as lithography, serigraphy, and photography. In theoretical subjects, I delved into the history of art, cinema, and photography. I realized that the world of art is all-encompassing. I also learned that mastering a material gives you the ability to better express an idea.
You worked as an assistant in Carlo Bernardini's studio. Tell us more about your work there.
Carlo Bernardini was my professor and thesis advisor, with whom I discussed and consulted my ideas for my diploma project. I am grateful for the opportunity to engage with such an artist and person, who impressed me with his expressive means, shared ideas, and conversations, and to have received his approval.
After completing my academic education, I stayed in Italy and participated in several group and solo exhibitions, art projects, and symposiums while working in various jobs. One of these was as an upholsterer in a small family business in a town between Milan and Cremona. It was there that I rediscovered the pleasant feeling that craftsmanship and manual work bring! Not long after, I brought this experience back to my own studio in Bulgaria, where I combine upholstery, restoration, sculpture, woodcarving, painting, and woodworking.
What does the process of recycling wooden furniture look like from start to finish?
For a piece of furniture to be restored, upholstered, or simply updated, it first needs to be worth the effort, as the work is entirely manual and often twice as time-consuming as creating something new. The value for the owner must be significant—whether functional, sentimental, or collectible. A thorough evaluation is needed at the inspection stage, as the processes can be lengthy and time-consuming.
In the restoration of fully wooden furniture, the process begins by disassembling and labeling the parts. Broken pieces are repaired by adding new elements. Everything is sanded to remove the old finish. Next comes reassembly and gluing where needed, followed by sealing with a final finish such as lacquer, oil, or wax paste.
In upholstery practice, the processes are slightly different, starting with the removal of the old fabric. If the integrity of the soft part is compromised, the cause is identified. It could be the foam under the fabric, the base made of boards, or the elastic bands and springs. During the removal process, details, measurements, and thicknesses are marked and recorded. In reverse order, the wooden structure is repaired, glued, and the soft part is shaped from foam. The fabric is cut to size using a template, or the old pieces, which are kept, are used.
How did you feel when you were invited to join the "Sharena Fabrika" project?
With great enthusiasm! In fact, it has always been my dream—a craft school within a community that is just beginning to form, creating new connections and leaving a lasting mark.
What educational practices would you like to apply in your teaching?
What has always impressed me is the teacher’s approach to each individual student. I think creating a friendly atmosphere is very important. Communication and a supportive environment foster freedom and creativity. Conversations with the students and assessing their level of knowledge in the field are also crucial. Once this foundation is laid, the process of building and accumulating knowledge and experience begins.
What advice would you give to young artisans interested in woodcarving and recycling?
If they are already on the path of the craft and truly enjoy it, they should never stop!
.png){kind=small}
Comentários